Ще бъде мрачно и пак тъй силно ще вали!
Ще бъде морно времето, а мене ще погребвате, нали?
Тогава и ти ще бъдеш там,
но този път ще си сам!
Семейството ми ще се пита :Защо дошъл си тук? Защо споделяш тяхната скръб?
Защо? Щом ти си ме довел до тук? И Защо? Нали ти първи ми обърна гръб?
Ще затворят ковчега и земята в обятията си ще ме погълне.
Ще осъзнаеш какво си изгубил и ще се молиш да се върне.
Ще посикаш прошка, но късно за нея ще е:
изстина моето сърце - уби едно дете!
И последната лопата пръст ще ме покрие,
душата ми покоя ще открие!
Но духът ми винаги до тебе ще е, запомни,
ще видя как за първи път рониш искрени сълзи!
Ще си тръгнат всички, ще поискаш и ти,
ала гробът ще те моли: Остани!
Ще се покаеш ти за грешката си,
о ,грешнико! - как можа, ми кажи??
© Симона Иванова All rights reserved.