Един вълк отново към бездната ще проходи
и с луната тихичко ще поговори.
Болката в гърдите ще опита да зарови,
слабостта си ще опита с усмивка да залъже.
Никой болката му да не види,
любовта до него да не стигне,
сърцето му към никоя да не погледне,
лапите му, никоя вълчица да не докоснат.
Една любов тежи му още,
един поглед, като вирус го събаря,
една раздяла, като сол в раната кървяща,
не спира болката да му подклажда. ...