Jan 3, 2013, 5:05 PM

Погубен живот 

  Poetry » White poetry
735 0 0

Тя към олтара върви

с навлажнени от мъка очи.

За друг са нейните мечти,

но с него пръстени ще размени!

И ето, никой не я спря -

изрече заветното "ДА"!

Погуби свойте мечти

и с мъка напред продължи...

А още обича го тя,

само за него скърби нейната душа...

Но връщане няма назад,

сама превърна живота си в ад!

© ИметоМиЗначи Самота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??