Jan 3, 2013, 5:05 PM

Погубен живот 

  Poetry » White poetry
830 0 0
Тя към олтара върви
с навлажнени от мъка очи.
За друг са нейните мечти,
но с него пръстени ще размени!
И ето, никой не я спря -
изрече заветното "ДА"!
Погуби свойте мечти
и с мъка напред продължи...
А още обича го тя,
само за него скърби нейната душа...
Но връщане няма назад,
сама превърна живота си в ад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИметоМиЗначи Самота All rights reserved.

Random works
: ??:??