Светът остава спомен блед,
от искрата заслепен,
и втурвам се напред
в живот, от нея вдъхновен.
Смисълът е в нов оттенък,
обагрен от мечтите чужди,
идеалите избухват в пламък –
сега копнежи са ненужни.
Всяка болка аз преглъщам,
заличавам част от мен
и една илюзия изграждам
за слънце в моя ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up