Погубваща любов

Nov 6, 2009, 12:26 PM

Poetry

681 0 3

Светът остава спомен блед,

от искрата заслепен,

и втурвам се напред

в живот, от нея вдъхновен.

Смисълът е в нов оттенък,

обагрен от мечтите чужди,

идеалите избухват в пламък –

сега копнежи са ненужни.

Всяка болка аз преглъщам,

заличавам част от мен

и една илюзия изграждам

за слънце в моя ден.

Но душата с горест стене

и надава своя зов,

бори се за избавление

от една погубваща любов.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-11-06T12:43:30+02:00

Така се случват нещата Мартина..
Остави илюзията на воля - може и да помогне!
Хареса ми много!!!
kotel (Мариана Вълкова)

2009-11-06T12:38:54+02:00

Поздравления!Много,много...е хубаво!
sorris0 (Сюзън Смърт)

2009-11-06T12:30:05+02:00

можеш да пишеш и то много хубаво..
стиха ти е много по-хубав от повечето тук..