Похищението на Европа...

           ( в две части)

1.Част първа: В митологично Време 

Европа се зовяла дъщерята

на Агенор ( той цар бил на Сидон),

на древната Финикия в земята

била щастлива в бащиният дом...

Красива тя била... Като богиня...

И със неземна, дивна красота,

но не с единствено листо смокиня

кокетно си прикривала плътта,

обличала и пурпурни одежди,

в косите си заплитала цветя

и всеки мъж там гледал я с надежда-

да сподели със нея любовта...

Покривала се и с листа от рози,

когато гола с морските вълни

и със делфините в игриви пози

безгрижно си играла в тия дни...

... Било: прекрасен ден... Като знамение...

С приятелки разхождала се тя,

а младостта в телата им с томление

нашепвала загадки към плътта...

Цъфтели на крайбрежната поляна

полюшвани от палавия бриз,

дърветата в божествена премяна

и тръпнели със всеки свеж филиз.

Тревата изумрудено зелена-

цветята със разкошен аромат,

от тяхната магия упоена

докосвала Европа всеки цвят...

От толкоз много красота захласнати

девойките лудували в екстаз

и тръпнели телата им, прекрасните,

навярно от напиращата страст.

И гонели се щуро по поляната,

търкаляли се в свежата трева,

понеже ги възбуждала промяната

от пролетта във техните тела...

... Тъй в песни и игри денят забавен

отивал по небесният си друм,

а по гърба на хоризонта ален

прекрасна  вечер слизала без шум...

И в този миг към залеза загледан

красивата Европа Зевс видял

и гръмовержецът от страст обсебен

се влюбил в нея и я пожелал...

Превърнал се на бик с рога от злато,

на челото със сребърна звезда,

а като млади месечини светели рогата му

над пурпурната порта на нощта...

Със леки стъпки доближил до нея,

Европа го погалила със страх-

дъхът му, сам с амброзия повеял

и златен от съзвездията прах,

а въздухът ухаел непонятно

със аромата на тетстостерон

и будел в женските тела внезапно

желания за мъж, деца и дом...

О тъй красив бил този бик тогава,

със толкова в очите му любов,

той толкова вълшебства обещавал

и всички да изпълни бил готов!...

И без да мисли младото момиче

възседнало го, сякаш че е кон-

бикът тогава бързо се затичал

към близкият в морето вълнолом.

С товара си се хвърлил по вълните,

като делфин заплувал вдъхновен,

а Посейдон показвал му следите

към острова където бил роден.*

Щом стигнали, отново се превърнал

в прекрасен Бог, тъй много плът създал,

девойката със мъжка страст прегърнал

и младата Европа обладал...

И три деца от него тя родила

отдала му се с цялата си страст

и с обич по човешки го дарила,

и любели се дълго, до несвяс...

... Но скоро му омръзнала, защото

той в любовта си бил непредвидим

и друг на боговете бил живота...

... И върнал се при Хера на Олимп...

Земята да насели за години

желаел той, като божествен дар

и тъй оплождал смъртни и богини,              

и плът създавал с мъжкият си чар...

... А векове след него, необмислено

друг Бог във целодмъдрие реши

човек да създаде от кал единствено,

преди да осъзнае че греши,

но днес човеците се размножават

по начин който Зевс им завеща-

те любят се и нов Живот създават

и всеки има: майка и баща...

2.Част втора: В сегашно време...

Предвождани от нагли трафиканти

нахлуват във Европа бегълци,

и пъплят нелегални емигранти

подобно марокански скакалци...

От тежестта им милата се гъне,

(бог знае до кога ще издържи!),

а те пълзят наяве и насъне

и напливът им вече й тежи.

До църквите израстват минарета,

камбанен звън омесва се с молли,

а всеки ден от южните морета

нахлуват полугладните тълпи...

Разпъват шатри роми катунари

край кулата на Айфел във Париж

и малки циганета-голишари

там щъкат и въртят алъш-вериш...

От вярата й за да я откажат

ще почнат те системен произвол

и „Тайната вечеря” ще замажат,

защото има чаши с алкохол,

а всеки правоверен е обязан

да счупи даже члена на Давид,

защото е неверник необрязан-

освен това евреин е по вид!...

Ще слагат бомби и коли ще палят,

(желаещи живот в безкраен пир),

разбили магазините ще грабят...

Какво от туй, нали е за сеир!...

... Но „старата” Европа се събужда

от своето нелепо дередже

и ето, тя отново има нужда

да дойдат тук Великите мъже...

И все по-гъста става тъмнината,

но старият безбожник Галилей

уверено ще завърти Земята

и над Европа слънце ще огрей...

И Микеланджело и Леонардо

отново и със четка и с длето

ще претворят красивото и важно,

и с вековете ще пребъде то...

А трябват ли войници за борбата:

Кутузов ще прегърне Бонапарт

и заедно, загърбили враждата,

ще тръгнат във една свещена рат!...

Ще дойдат рицарите тамплиери

калени във свирепи боеве,

на Вярата достойни кавалери,

с Великият Магистър дьо Моле...**

... Ще бъде със войските и Бетовен,

надул тръба пред походния строй-

повел ги във последният, съдбовен

в историята на Европа бой!...

09.07.2013.

Коста Качев

*  остров Крит

** Жак дьо Моле- последният Велик Магистър на тамплиерите, изгорен на клада по заповед на крал

Филип IV Хубави през 1314 година.