Jun 29, 2007, 7:58 PM

Поиска да ме имаш за награда 

  Poetry
633 0 11

Аз бих могла да те обичам, 
                         много нежно,
да сбъдна звездните копнежи
                                             в теб,
да те обвия с ласките си топли
                            във косите си...
не ме превръщай в късче лед.

Поиска да ме имаш за награда
на мъжкото ти его със честта,
да бъда сянка на страстта ти,
да ме превърнеш в тихата жена.

Не мога да съм само твоя... 
                                  не разбра ли,
че аз съм пясъчна от обич,
                         прииждаща вълна.
Не ти ли е доволна обичта ми?
Не ти ли стига, че съм ти жена?

Ти ме снишаваш в покорността ми,
 превръщаш ме в дърво без корен.
Безумецо, ти нямаш равен в лудостта си.
Нима ще ме завържиш... за врата си.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??