Поисках те
Поисках те, любов. До дъно те жадувах.
И с поглед на русалка отхвърлена трептях.
Намерих те, а сетне в безкрая те загубих
и блъсках се в затвора на слепия си страх.
Целувах устни чужди, изричах клетви силни
и вярвах във наивните си, глупави слова.
А ходех по ръба и молех се за милост
и миг по-късно вече не вярвах в любовта.
Низвергнах ви, сълзи. Не ми се вече плаче.
Премрежихте очите на верния ми път.
И може би стражар, а може би палачът ...