Пак зимата е гостенка печална в твоето сърце,
смразяващо ледът пълзи по вените ти бавно,
обгръща снежно було безизразното ти лице,
в душата ти студът си прави пируети славно.
Навън е лято! И лятото гори във мен.
Ела и докосни ме! Прегърни ме нежно!
Аз лава и пожар съм! Защо си изумен?
Духът ми се е слял със слънцето горещо.
Поискай ме! Неудържимо! С лъчиста обич мога,
във теб да разтопя леда сковал и дух и плът,
река ще потече и ще отмие болка и тревога,
в сърдечност и безгрижност ще преплуваш своя път. ...