В утрото пристъпвам с тихи стъпки.
Докосвам нежно твоето лице.
Любувам се, не искам да те будя.
И сгушвам се до теб, до твоето сърце.
И мисли ме връхлитат като буря,
страхувам се за утрешния ден.
Поискай ми каквото искаш!
И аз с любов ще ти го дам.
Вземи каквото искаш и живота ми…
И още толкова вземи!
Само не искай от мен да си тръгна.
Няма да мога!
Само не искай от мен да се променя
и любовта ни да загърбя.
Няма да го понеса!
Чуваш ли как бие сърцето ми? То бие за теб…
„Бий, сърце мое! Не се страхувай.
Любовта е единствен път за нас.
Удряй, сърце мое! Извикай силно.
За него живееш, за него туптиш.
Бий, сърце мое! Не се страхувай.
Защото само един с цялата си душа обичаш.
Удряй, сърце мое! И върху устните му капни…
От целувки да се опияни, както опияних се аз.“
Поискай всичко!
Вземи от мен каквото искаш
и аз грешките ни ще изтрия.
Само не искай от мен да си тръгна.
Няма да мога! А и не искам.
Дори когато сме обичани, се страхуваме… Борим се да запазим любовта с цената на всичко! Любовта е живот, животът е борба!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Обичайте и бъдете обичани, защото това е най- великото чувство от всички!