Пожари
Обичай ме, желай ме до полуда!
До болка, до страдание, до смърт.
Във нощите безсрамно ме сънувай,
как страстно те изгарям с мойта плът.
Поне във миг така ме заобичай,
сърцето ти да бие преди спиране.
Почувствай на какво е заприличала
душата ми, от мъката раздирана.
Обичай ме напук на суетата,
обгърнала живота с предразсъдъци.
Огледай се, един съм сред тълпата,
единствен, по-сияещ и от слънцето.
Тогава вероятно ще ме видиш,
със моите очи да разпознаеш,
как толкова ужасно все ми липсваш,
какво е да се питаш, да не знаеш.
Обичай ме във болките на мрака си,
загубила надежда от безсилие,
и всяка нежна дума да е чакане,
сълзите със която да отмие...
Аз няма да се спра! Ще те обичам!
В прегръдката ми има два пожара.
Единия - когато те събличам,
а другият е там. Отляво...
Danny Diester
27.11.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно...а финала е изпепеляващ!
-
Мълниеносно стихотворение, с прекрасен финал! Браво!
-
Вулкан от емоции си, Дани! Поздравявам те за поредния изпепеляващ стих!
-
Диесто, това ме изпепели!
-
Изпепеляващи пожари наистина! Страстно, метежно! Поздравления, Дани!
-
Любов и страст. Когато се съчетаят тези два пожара - спасение няма, Дани. Поздравявам те за поредния въздействащ стих!
-
Както винаги - влюбено и красиво! -
Красив финал!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
