Хубавото не забравяй – никога,

нека  светлината му да е пътека,

нека бъде диря за слепеца,

забравил слънце, радост и утеха!

Нека от живота само чистотата

да умееш да отсяваш с доброта,

забравил за капана зъл на суетата,

да оставяш само истинска следа!

И да няма в нея пъстри дири,

с примеси на глупост и лъжи,

и когато чуеш, че творец ти свири,

да погледнеш с греещи очи!

Да оставиш мисълта, че ти е длъжен

и че някой ще живее вместо теб,

да забравиш за финала тъжен,

да започнеш днес от първи ред!

Всеки сам си пее песента,

някои не знаят точно текста,

но бъди в живота свой това,

със което надарен си днеска!

Имай  своя роля неизменна,

неотклонно  в своя път върви,

идва сила в теб с  деня рождени

и до края земен те крепи!

За да устоиш на зли поличби

и на зли очи, на зли прокоби,

да останеш на земята чист,

да посрещаш с радост дните нови!

Всеки е роден със свой скъсмет,

свои слабости и свои  грешки,

има всеки свой кармичен ред,

своя сила, свои истини човешки.

Мислите не идват в нас случайно,

и случайни срещи в живота няма,

нужно е търпение безкрайно

да се устои на болка и измама.

И когато си успял да ги надмогнеш

и когато  със усмивка крачиш,

вече си пораснал да помогнеш,

за да видят други слънце в здрача!

Хубавото не забравяй – никога,

забелязвай го, дори и да е малко,

ако трябва – сътвори го в стихове,

но не му обръщай гръб – ще бъде жалко!