Вървиме пак през прелеза на утрешния ден,
по релсите сред цъфналите макове.
Глухарчета прелитат между теб и мен
и гоним преминаващите влакове.
Изгубваме се в залеза на миналите дни,
а чайките провикват се високо.
Завинаги оставаме да скитаме сами -
две мигащи светулки без посока.
Сивата мъгла се спуска над града.
Светлинки се давят във морето.
Бягаме по пясъка до края на нощта.
Над нас валят звездите от небето.
А времето безжалостно не спира да лети.
Протягам се, но все не те достигам.
Поглеждам към небето, затваряйки очи
и тихо пожелавам да те имам.
© Георги All rights reserved.