Sep 19, 2007, 11:55 PM

Покана за клада 

  Poetry
548 0 5
 

Покана за  клада


Опари лицето ми една сълза,

събрала в себе си тъга и тревога.

Роди се тя от неизказани слова,

заместница стана на думата „Сбогом".

Опари лицето ми втора сълза,

а след нея изля се пороен дъжд,

понесъл в себе си мойта тъга,

 я пръсна той на шир и длъж.

Опари душата ми една рана...

Рана дълбока от кървави сълзи...

Черна и безкрайна като яма

е моята тъга, щом си тръгна ти.

Опари сърцето ми спомен един...

Разкъса го! Уби го! Нямаше пощада!

Исках с теб живота  си да споделим,

а получих покана за клада..

Опари нозете ми огън един

и цялата горях, но се молих

духът ми да е силен и непобедим,

щом нова страница отворя!!! ;)

© something else All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??