Покаяние
Какво не бях... и бях ли винаги в живота?
Света до пазвата люлях и люлка му направих горе,
с треви я вързах – да проходи като млада бога.
Над нощвите кадях тамян до съмнало,
по бяла риза месих мъката с пшеница,
и хлябът раснеше стихиен, огнен, овалваше се
с Богородичния поглед и стигаше за всички -
за своите, за чуждия, преминал първи край вратите...
Бях есенна тъга в пещта на дните,
на ручея - светлика и мед от дива пита.
Но „сладка” не за всеки – хаплив и още е езикът ми... ...