Ще се покая пред очите ти дъждовни,
в клепачите на бурята ще легна,
сълзи ще сипеш - тежки и оловни,
по хребета от устни ще побегнат.
Ще хлипаш пак раздрала небесата,
звезди ще скриеш в пазвата с юмруци,
ще дойде тя - неканена мъглата,
със тъжен дъжд и плачещи капчуци.
По ангелски в душата ще се свия,
по дяволски измамно ще лаская,
главата си със пепел ще посипя,
в миг ад ще съм, а после ще съм рая.
Ще се покая със очите си греховни,
за прошката пред теб ще коленича,
ще щурам се по устните любовно
и галено ще шепна ти - обичам!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
Хареса ми стиха ти. Поздрав!