Насред объркания ти живот,

когато сякаш дъх не ти достига,

а във душата тежко е като олово

и поглед от земята не повдигаш...

Когато твоя грях и безнадеждност

държат те здраво в плен и изнемога.

А чувството за срам е безконечно

и кара те да криеш се от Бога...

Потънал в пустошта на отчаянието,

с обгърнато във самота сърце,

наметнал като шал страданието

и с набраздено от сълзи лице

не виждаш вече смисъл и надежда...

Но ето, че настъпва миг преломен.

Пред теб е сам Исус и с поглед нежен

докосва твоя, стряскащо виновен.

Секунда, две или минута може би минава,

а ти потънал си в очите Му любящи.

Безмълвно този миг във вечност преминава

и в тебе плахо се прокрадва... щастие.

Утеха, радост, мир и благодат

нахлули са като вълни пенливи.

Бушуват, блъскат се и се роят...

А милостта - тя празнично прелива.

Дори без думи ти разбираш ясно,

че чудо става - преживяваш рая.

Сърцето ще се пръсне - твърде тясно е.

А в него настанил се е безкрая.

Извира от душата покаяние

и търси думи, прошка да поиска.

Разгаря се неистово желание

в нозете Му да паднеш ничком.

Но нежно Неговата длан те вдига

и ражда се във теб живот небесен.

Исус поглежда те и казва: „Стига!

Простих ти! С мен тръгни по пътя тесен!“

И тръгваш - без въпроси и съмнение.

Ръката Му с доверие държиш.

Напира във душата ти хваление,

защото знаеш: щом Исус е с теб, ще устоиш!