Насред объркания ти живот,
когато сякаш дъх не ти достига,
а във душата тежко е като олово
и поглед от земята не повдигаш...
Когато твоя грях и безнадеждност
държат те здраво в плен и изнемога.
А чувството за срам е безконечно
и кара те да криеш се от Бога...
Потънал в пустошта на отчаянието,
с обгърнато във самота сърце,
наметнал като шал страданието
и с набраздено от сълзи лице ...