Кръв се стича по дървото
Здраво и напречно заковано
Като кръста на Голгота,
А кръвта е грешна – твойта.
В ярост чупиш си ръката
В твърдостта и белотата
На безгрешната стена.
Черна кръв и смачкан кокал
Ти напомнят за греховен
Необмислен, страшен ход.
Свежа кръв в главата тежка,
Като лек вечерен бриз, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up