ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО

... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,

каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,

живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,

и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля –

бях шутът, който мина за глупак, и цял живот – във доби таласъмни,

ви писах дълги стихове по мрак с надежда – и връз мене да се съмне,

щастлив слепецът! – книга що чете с върха на своя топъл показалец,

аз дишах с любопитство на дете, най-сетне спряло в сетния си залез,

със благата си песен на уста бях чист на тяло, съвест – и на мисъл,

и знам, че Господ нейде – над света, от мене стих в небето е записал.