Поклон!
Стани! Защо стоиш така?
Стани пред Негово Величество Човека!
Ръката му всесилна целуни,
творяща Времето от памтивека!...
Той е Величество, без труфила,
без царски скиптър, власт и без корона.
Той носи радости и теглила.
Изгражда свое царство на Закона.
Изправя ръст над всички в този свят...
Легенди слушаме за мъдростта му.
Кой всички нужни семена пося?!
И носи този свят на рамо!
Стани пред него и се поклони!
Не се перчи пред Господаря,
пред този, който всичко сътвори,
свали си шапката и ти пред Царя!
© Христо Славов All rights reserved.