Поклон пред теб, любов!
Дълбок поклон пред тебе!
И този път признавам, че загубих.
Опитах се да те преборя, но се влюбих.
И ти отново ме превзе и ме съсипа.
Поклон пред теб, любов!
Тъй всеобхватна...
Отнела ми съня и волността.
Отнела свободата и мечтите.
Засипа ме като във тъмен гроб.
Поклон пред теб, любов!
Та аз те мразя!
Все бягах... цял живот... от теб.
Но пак ме стигна.
Пак ме прикова към тебе.
И аз пак влюбена във него се кълна...
Отричам, но пред себе си как мога
да скрия, че ме победи?
Поклон пред теб... любов!
Дълбок поклон пред тебе!
Аз в твоя ден празнувам свойта смърт!...
© Сандра Неста All rights reserved.