Аз своите грижи оставих във къщи
и тръгнах да търся в полето покой...
Природата мен тук в човек ме превръща.
Без всякакви "изми" светът тук е мой!
Блажено отпуснат, лежа на тревата...
Небето ми мига със сини очи.
Притиска ме нежно в ръце тишината.
Щастлива минута край мене мълчи!
В Природата болни амбиции няма,
ни злите тревоги на лудия град,
ни злобата хорска, ни завист голяма...
Тук срещам покоя на целия свят! ...