Земята е законен собственик

на моята и твоята обреченост.

Телата ни са мрачни крепости,

духа затворили зад свойте зидове.

Мечтите ни? -

Високо в Пирин,

в дълбока борова гора,

в онази малка хижа

на брега на огледално езеро,

на хляб и вино, и любов...

Преплетени, задъхани,

осъществяват свойта изнуреност,

докосват се накъсано,

шептят целувки,

сливат се,

отдръпват се във шеметно танго

- по две напред, една назад -

игра на хищници,

решили да изпият

кръвта на другия до капка.

И няма победител!

Финален стон към кръглата луна,

като отчаян вопъл на Вълчица,

прогонена от свойта глутница -

греховно покорена от Ловеца.