Mar 23, 2008, 2:09 PM

Покрай дъбове стари 

  Poetry
488 0 9

Покрай дъбове стари,

сред набола трева,
тук цъфтят минзухари

върху влажна земя.

 

В мека дъбова шума

кротко стъпва елен.
Той се спря и отправи

своя поглед към мен.

 

И в очите му неми

аз прочетох въпрос:
- Кой си ти и защо си

на гората ни гост?

Носиш някаква болка

ти във свойто сърце -
има толкова мъка

върху твойто лице!


- Мой приятел незнаен,

тук отбих се при вас.
Угнетен и потиснат

бях сред хората аз.


Там животът е страшна,

непрестанна борба.
Там е смешно и срамно

да изпитваш тъга.

Можеш там да добиеш

власт, пари, пост висок;
ала трябва да бъдеш

зъл, брутален, жесток!

Как щастлив да живея

в онзи свят бих могъл -
бих желал да съм мъртав,

отколкото зъл!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??