Листата падаха като сълзи -
различни бяха, като твоите думи.
А крачките ми някой ги следи -
неразбирателството помежду ни.
Онази есенна трева
от станиол е сякаш...
Бучи в главата ми света
и крача изстудена в мрака.
Палтото ми без срам и вик
ме носи толкова години...
А гордостта ми с остър щик
не каза за защита думи. ...