Отново съм мъничко нелепа... Пардон! Красива - с коралови очи. Но огледалата цветовете ми взеха... И друга. Сива. С моя образ. Шепти.
Закривам очите си с ръце - повехнали, напомнящи решетки, затвор доживотен сякаш се кове в душата на застинала рулетка.
Не се познавам, аз ли съм излъгана? Кога е минал животът по това лице... В суетата на безсмислени илюзии и глътка свобода дори не взех.
Нечий друг образ - удавил се e в мене. Нечия тъга. Монотонна. Със бръчките... Затвор от емоции. Неизживяно. Безвремие. Огледало, от моя лик ли взе всичките?
И сълзитe - отронени във късни вечери, издълбали по страните - корита на реки... О, колко книги за любов! Прочетени! В огледалото има от тях само трохи.
Покривам те днес със бял чаршаф! За духове разказвал си, нали?! Малко светлинка, за моя малък мрак - но кому е нужна истина, кажи?! Тя задълбочава! Тя Задавя? Мерси!
Много ми харесва Само според мен, за да се запази ритъмът по-добър тук "Нечий друг образ - удавил се в мене.", по-добре звучи удавил се Е в мене. Извинявай, за волността, просто споделям мнение
Поздрав. Прекрасно стихотворение. По повод на него ще ти цитирам едно свое от първата ми книга. Най- трудно се застава пред огледалото наречено "себе си". Това е тема, която винаги ме е вълнувала.
* * *
Усети грешката,
но късно.
Вместо към огледалото,
посегна към човека
и удари,
очаквайки той да се пръсне
на сребърни парчета опарени.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.