Край мен си, а за тебе цяла вечност
не бях се сещал… в себе си вглъбен,
привикнал някак с твоята сърдечност –
довчера незаслужен дар за мен.
Живях щастлив и с упрека ти гневен,
с усмивката – отплиснала вълна,
но ето, че останал сам одеве,
се сепнах, не без чувство за вина…
… защото покрай делничната врява,
с едни и същи пакостни очи,
човек за всичко скъпо ослепява,
привикне ли със блясъка му чист… ...