Полазник 

              Срещу Игнажден в съня ми ти дойде

              и съчките в огнището разпали,

              за да стоплиш премръзнали ръце

              и по косите нежно ме погали.

              Прекръсти се като пред икона

              и за прошка Господа помоли.

               Коленичил пред своята мадона,

               ти в плен остана на страстна воля.

                И беше тъй светло на душата,

                в обичта страдание пречисти.

                И ангелски се носеха телата 

                 в сияние любовно и лъчисто...

                Очи отворих, твоите да срещна,

                 но вместо тебе срещнах утринта.

                  Добър Полазник - любов гореща,

                  срещу Игнажден при мене бе дошла.