Patrizzia (Надежда Ангелова)
2339 18344
Nov 18, 2021, 7:20 PM  

Полека есента умира 

  Poetry » Love
501 3 8
Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива,
в съня си тя е тъй красива,
в последния си земен ден.
А той се моли и в Всемира,
отеква тихата му жал.
В гърдите му не се побира,
любов, която би изпял.
Но виж, сълзата милозлива, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Защото чувам само теб
ИнаКалина ИнаКалина
Poetry » Love, Phylosophy
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...
  676  4  11 
Random works
: ??:??