Nov 18, 2021, 7:20 PM
Полека есента умира
Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива,
в съня си тя е тъй красива,
в последния си земен ден.
А той се моли и в Всемира,
отеква тихата му жал.
В гърдите му не се побира,
любов, която би изпял.
Но виж, сълзата милозлива, ...
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива,
в съня си тя е тъй красива,
в последния си земен ден.
А той се моли и в Всемира,
отеква тихата му жал.
В гърдите му не се побира,
любов, която би изпял.
Но виж, сълзата милозлива, ...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...
699
4
11
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
