Когато вятър заглушава вик
и сняг затрупва всеки свят бездомен,
тогава искам да съм само спомен
и само миг.

Със моя хаос изгрява полумрака,
преплитат се във стих сълзи и проза,
часовникът шепти във зла угроза
и тиктака.

Тъй лесна ми се струва обичта,
но някак си е лесно да е лесно…
И тя остава млада и нечестна.
И мечта.

Дочувам как се смее със замах
всевишната ви обща веселба.
А аз съм сам във своята мъгла
и своя прах.

И може би е странно за мнозина,
а май това е начинът за мен -
да диря ден във нощ и нощ - във ден
и зима.

Тъй лесно ми се струва да живея,
да бъда аз щастливец като вас,
да искам ласка всеки кръгъл час,
да пея.

Но хубавото идва чак на пролет!
Когато съпроводиш до изгнание
поредното натрупано страдание-
ти правиш полет.

Тогава осъзнаваш тънкокрил,
летящ във свобода и във победа,
че щастието само този гледа,
който е платил.

Мишкин