Набрала съм къпини за изпът.
Наляла съм вода. И глътка вино.
Сърцето е един самотен кът –
ще го изпълня с хората любими.
Отивам си. Разплаквам се, почти!
Часовника, за времето завързвам.
На терминала – полетът “Мечти“
излита точно в осем. Тичам! Бързо!
Сега към Лондон. Утре към Китай.
Сто земни чудеса ще изживея,
защото нашата Земя е Рай.
И трябва само да се влюбим в нея.