Не ме оковавай в тесните предели на съзнанието си,
Аз съм птица и желая да летя.
И дори да съм опиянена от влиянието ти,
За небосвода син аз повече скърбя.
Остави ме.
Недей да оковаваш огнените ми криле,
Защото бързо аз ще те превърна в нищо.
И ще се върна във искрящото небе,
Защото само то тъй сладко ме засища.
Ако ме пуснеш, няма да се върна,
Заключи ме - няма да ти го простя,
Но докоснеш ли крилете мои, смъртен сине, ...