Nov 28, 2007, 10:17 AM

Полет 

  Poetry » Love
1371 0 48

 

                  С утрото излитам

                  като птица

                  от погледа ти влюбен и добър,

                  летя

                  над лавандулови полета

                  търся младост, широта и мир.

 

                  Летя над нивите

                  с узряло жито

                  като полъх подир нежен зов,

                  тук някога и с някой

                  играехме

                  на вечната игра любов.

 

                  Прелитам долу

                  край реката,

                  къпя се във сребърни води

                  и отново

                  пак съм жива...

                  тъй както никога преди.

 

                  С кончета тичам

                  във полето,

                  оглеждам се в очите на сърна,

                  докосвам се

                  до всяко цвете,

                  отпивам чисти капчици роса.

 

                  Привечер се връщам

                  уморена,

                  притихва в нежни сънища нощта,

                  тихо във очите ти

                  заспивам,

                  а ти си буден...галиш моите крила.

 

 

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??