May 25, 2011, 11:41 AM

Полет към себе си 

  Poetry » Other
656 0 2

Оставих спомените вкъщи да играят бридж.
На миналото пък намордника му сложих. Да не хапе!
Че всичко, мисля, беше просто някакъв си кич.
Като на влюбено в живота шестгодишно лапе.
Започнах да флиртувам тайно... със Съдбата.
А тя пък в мен се влюби  до ушите си.
Каква наивница!  Като Зората,
подарила ми във слънчев плик косите си.

Прескочих времето и се отправих
към някакво си никакво пространство
На крилете на живота се изправих...
И литнах пак към себе си!... Обратно!

© Божидар Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??