Махалото на Времето възседнал,
прелиташ в транс
над тихата му бездна.
Летиш в мистичен полумах
и сочиш
полупространството,
в което ще изчезнеш...
В обратната посока пак те няма.
И да те имаше
нима ще те намерят?
Безбройни сиви
и еднакви птици
следите ти надушили
те следват...
Чистачите на Времето!
Със крясък
ятата им и зрънце не оставят.
Очите им са втренчени
до блясък.
Те хищните си клюнове
разтварят...
Назад глава тогава
не извръщай.
Летенето сега е неизвестност.
Врата на хоризонта
се отваря...
Ще минеш ли?
Ще стигнеш ли до Вечност...?
© Младен Мисана All rights reserved.