Дай на душата си каквото поиска -
ще дойде време нищо да не ще!
Стените се смаляват и я стискат,
а дивото все повече зове.
Слабият ù глас набира сила -
крясъкът ù нощем ще кънти,
лъжейки, че всичко е простила.
А после ще опитва да лети.
Ще дойде ден и тя ще те прескочи,
и после ще си вече някой друг:
достатъчно е мъничко прозорче
и облак, като захарен памук, ...