Високото небе надвесва мислите
и пропастта е бъдещата гара...
Опитвам се над него да летя,
с криле да те отнасям към олтара,
Единствена любов от сбъднат сън,
посипана с пера от волни птици,
по-скъпа от божествения звън
на ангелите в светлите зеници.
Сега бъди мой верен силует
и Евридика в царството на Хадес,
през черната усмивка да летим
на космоса и звездните пожари... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up