Събудих се в разгара на война - целуваха ме трупове. Смяха ми се шутове. Накратко - нямах никакви пера. Гротеска. Нежни, ципести крила. Мътеха ме гълъби. Лапах кестени, а дъвчех жълъди. Но все пак бяха топли... С остри шипове и нокти кратък бе смеха. Освен това горя.
И замириса на опърлено.
Колеблива млада тишина хапе си опашката. Тиха ще е докато реша: наполовина пълна или празна ще е чашката.
Иска да участвам в игра и да спазвам правила. Фигурки, поле и зарче. Сигурно приличам на канарче. Да си избера полярност - не, да, може би сечение. Да се закълна във вярност на въртеливо движение.
Кръстовищата имат обратен ефект. Не лекуват, а вграждат дефект.
Символи, сливи и други лъщящи. Всеки ТРЯБВА да има цена... И ледено благи, и гордо пълзящи, всичките - прекупвачи на птичи тела. Лешояди. Още в яйцето познавах врага. Нека се крие зад безброй имена. Последен съм, но съм и първи. За всяко перо, за всяко гнездо, за всяка сълза. Летя.
БРАВО!!! Чудесен полет. Напомня ми нещо:
"Театър-гротеска,
актьорите с маски
като във стара пиеска..."
А който забравя вкуса на горещите кестени, обикновено така се получава-нищо ново под слънцето.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.