Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях,
колебаех се дали да прекрача.
Побутна ме лекичко и осъзнах,
че за теб аз нищо не знача...
От бездната палаво ми намигаше мрак,
примамващ ме мрак, разстлал се лежерно,
той тихо и нежно ми шепнеше как
за него изглеждам перфектно. ...