С крила бели от восък и пера
понечих към слънцето ярко да полетя.
Уверен се понесох в небесната шир,
разперил горко крила се издигах безспир.
Но аз, глупакът, забравил свойта слабост,
опиянен от сляпа гордост,
надцених аз свойта младост.
Алчно протегнах към слънцето мойте ръце,
почти достигнах го там, в синьото небе.
Във миг пропаднах безпомощен, обезкрилен,
разбих се в черното море отвътре разрушен.
И свойта грешка осъзнал, понечих въздух да поема, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up