отново на Бенджи и отново с много обич
И пак броя минутите до падането на нощта.
Притихнала, в очакване, нетърпелива.
Обречена съм, зная, от проклетата Съдба.
Обречена съм, само нощем с теб да съм щастлива
Простих се със деня и иде тъмнината
зловеща, плашеща... но аз не се страхувам
и чакам да се появи и някой с Луната
и чакам теб... защото теб жадувам
Ту моля се, ту псувам по Съдбата
копнееща, бясна и влюбена.
Крещя и питам я защо, по дяволите, любовта ...