Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Oct 12, 2017, 4:02 PM

Поличба 

  Poetry » Other
447 1 5

Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –

вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.

Протягаше към нея плахо мънички ръчички

и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.

 

Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени,

угасваха в тъма от ослепяващата клада.

Приемаше безводието тъжна, примирена,

остъргана от детски плач в душата без пощада.

 

А зад прозореца, в дъжда за милост и трохичка

се взираше само̀ едно измръзнало врабче.

Тя искаше гнездо щом свие, да отгледа птичка,

но днес несплетено порой на клонки го влече.

 

Дано поне дъждът проклет да изцеди с водите

от вените на този кървав гръмоносен облак

късметче малко, че детето ѝ да топли в дните,

когато липсите най-жалостиво просят обич.

 

Каква орисница ѝ прати черната поличба,

която да разкъса всичко в нея – къс по къс,

та нощем да сънува две протегнати ръчички

и да тежи, но не от радост майчиният кръст.

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??