ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО
Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора,
че като младите орли –
без страхове от висините –
разтваряхме криле добри
и бяхме дръзки – да политнем.
Отпивала съм чистота,
която само горе диша.
Каква е тая тишина,
преляла в есенната киша?
Като крещях, без глас ли бях?
И мойте вопли някой чу ли?
Мен никога не бе ме страх
от поругаване и хули.
Нима предавам се сега
и късогледство ме превзема?
Аз нямам време за тъга
и яростта у мен не дреме.
О, няма начин да мълча
и да живея примирена!
Куршум ми лейте за страха.
Изстреляйте го после в мене.
© Валентина Йотова All rights reserved.