konche (Криста)
83 125
Jul 27, 2012, 10:17 PM

Поломена самота 

  Poetry » Love
667 0 4

В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,

самотата някак оцелява...

Оголяла от безбрежни бури,

синевата на простора тя не проумяла.

 

Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата -

ред семейни снимки,

топли ястия и поломени мисли...

Фигура в квадрат за любов копнеела...

 

Няма тухли тоя свят, къщата отдавна е порутена -

портата самотна зее във нощта,

чака враната да я пробуди...

Чака сивия си вълк, чака самотата...

 

* Ако можехме да хвърляме всеки положителен трепет назад с желанието да останем в самота, щяхме да видим иззад завесата на привидното общоприето чувство на щастие, че обратният негов първообраз е самодостатъчността... чрез която дори можем да обичаме още повече... защото тогава можем всъщност да обичаме...*

© Криста All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Иронията беше насочена към мен самата. Трябваше да сложа явно няколко усмивки. Мисля, че се разбрахме.
  • не, просто мисълта ме води към тях, не само към тази песен.
    не касае плагиатство, а е вид комплимент, все пак кои са тези Пинк Флойд. освен "Стената " имат и други песни.имам предвид начина на мислене...
  • Г-н Александров, далеч съм от творчеството на " Пинк Флойд" по отношение на текстовата част от песните им. Съобразно това, нали не си правите извода, че съм сторила гнусното дело " плагиатсто" из песента " Стената"?
  • Човек се стреми да е индивид и тогава му липсва стадото.
    не мога да не се сетя за един друг стих, пресъздаващ доста интересно тухления свят и написан доста отдавна по на запад...
Random works
: ??:??