В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата -
ред семейни снимки,
топли ястия и поломени мисли...
Фигура в квадрат за любов копнеела...
Няма тухли тоя свят, къщата отдавна е порутена -
портата самотна зее във нощта,
чака враната да я пробуди...
Чака сивия си вълк, чака самотата... ...