В тази стая полу-нощ е
на изплакана полу-сълза.
Тебе аз полу-обичам още -
сама, насред полу-света.
Тази нощ е полу-няма
след въпроса на полу-дали.
Той остави в полу-яма
полу-мъртвите мечти.
Полу-слънце там се скрива
с гръб към следващия полу-ден.
Тръгвам бавно, полу-жива
мир да търся в полу-мен.
© Камелия Виденова All rights reserved.
Поздрави!