За тези, дето аз обичах,
получих компенсация,
от всичките, които мен обичаха,
и още хиляди овации.
Очите, дето аз ги търсех,
от мене се отвръщаха,
а тези, дето мене гледаха,
прахта в душата ми обърсваха.
Вървях към този, дето подминаваше,
след мен вървяха влюбени души
и само поглед, който ми се даваше,
гасеше всички други светлини.
Обрат ли е? Съдба ли е? Какво е? -
че все преследваме недостижимото,
не може ли поне веднъж в живота ни
да победим така непобедимото...
© Енигма All rights reserved.