Колко често сме намръщени. Още по-често пък, грешим и внимание на нищо не обръщаме питанките щом не можем да решим. А животът е толкова кратък - крехък, малък миг на вечността на фона. Много често хвърляме камък в стария бунар, от който водата на живота пием. И колко малко сме добри, щедри, мили и щастливи. Блъскаме се в тежкия товар на грижи ядни, щекотливи. А слънцето над нас лъчите си усмихнато изпраща - без мисъл колко дава и някой дали му се отплаща... Кантарът ми се развали - да мери чувства, думи и усмивките дори, в потайни доби и друми някой някъде да не спести...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Сърдечно благодаря!!!