May 30, 2015, 10:14 PM

Полулунно 

  Poetry
796 0 2

И луната не е сама

тази вечер аз съм й сянка

и съм цялата полъх, и съм чудно добра

как си приличаме - две полулунни осанки.


Гледам я с нежност,

тя разпръсква над мен светлина

и доближила пръстчета между километри безбрежност

рисувам своята тиха тъга.


Как ми харесва!

Тъй леко шептя своите тайни унесена,

а тя ми отвръща с усмивка едва: "Глупаче, отива ти весела!"


Дай ми тази вечер късче от себе си,

приюти се на моето рамо,

ще те загърна с крайчеца нежност

и сама ще заспя в полулунна премяна.

© Надя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Много нежно, много мило, като музика докосва и вълнува.Цяла мъгьосница си, Надя.Знаеш ли го това?Великолепна творба си сътворила!
    Бъди благословена! Благодаря за удоволствието!
Random works
: ??:??