Полунощ превали и заспа. Презглава се зави.
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите.
Само лампите улични спорят за нещо с луната.
Полунощ превали и заспа. И насън си мърмори
нещо твърде неясно, далечно от всяка поанта.
Нощен вятър отвън като куче изпъдено вие.
Не говорим със него навярно еднакъв език.
Иначе бих разбрала какво той в душата си крие
претворявайки туй що ми казва във стих. ...