Jan 19, 2018, 10:33 AM  

Полунощ в парка 

  Poetry
498 3 9

Аз вече бях.

Преброждах неми улици.

Достатъчно горях.

Изправях се пред дулото

на празни обещания –

аз бях желание.

 

Аз вече съм.

Притихнало сломена.

Живея в сивосън,

в реалност подменена.

Не чакам изкупление –

аз съм смирение.

 

Ще бъда ли, не знам.

Ще бъда ли, което исках.

Белее в парка храм.

Чрез огъня пречистена,

с масло в светилника догарящ –

ще бъда вяра.

 

18.01.2017

 

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??