П ОЛ У О Б И К О Л К А
Завист отхапа парче от луната.
Била заплаха, персона нон грата.
Слепите къщи дъха си стаиха.
Сенки намръщени в мрака се свиха.
СЪлзи бездомни хлипащо страдат.
Вятър отровен сее награда.
Черните сили къртят въздишки.
Нокти забиват в празното нищо.
Думите стрелят откос от куршуми.
Свраки поделят плячка-безумие.
Стене луната, жълтее от болка... ...